АМЕТИСТ и елегантни бижута с естествени камъни за стилни жени

Аметистът е вид виолетов кварц (силициев диоксид). Има твърдост 7 по скалата на Мос. Той е полупрозрачен или прозрачен и се оцветява от съдържанието на желязо от трета валентност. Най-големите находища на аметист са в Бразилия, Уругвай, Мексико, Мароко, Западна Австралия и др.

Залежи от аметист
Аметистът е най-ценната форма на кварца, един от най-разпространените минерали в света. Аметистът се среща на много места по света, но неговите характеристики и качество варират по интересен начин в зависимост от местоположението. Например аметистът от Южна Америка често се среща в големи размери, докато африканският аметист обикновено е доста малък. Но африканският аметист може да бъде с много наситен цвят, което го прави популярен сред колекционерите.

Голяма част от световните запаси от аметист идват от Южна Америка, по-специално Бразилия и Уругвай. Най-значимите източници на аметист в Бразилия са в Минас Жерайс, Рио Гранде до Сул, Мараба и Бахия. Бразилският аметист най-често се среща в каверни или малки кухини в скали, покрити с кристали. Сред скалите, съдържащи кристали аметист в Бразилия се намират големи залежи, образувани от вулканична материя. Цветът на кристалите, които се образуват в тези зони варира от блед до умерено лилав, но рядко достига дълбок и тъмен пурпурен цвят с голяма наситеност. Цветът на кристалите в тези каверни е силно концентриран по видимите краища на всеки кристал.
По своята наситеност аметистът от Уругвай варира от средно наситено до силно наситено пурпурно. Както в Бразилия, кристалите аметист в Уругвай се срещат във вулканични каверни. Каверните в Уругвай са скали-приемници, които са сиви или кафеникави отвън, а по-големите каверни съдържат сталактити и други образувания, върху които се формира аметистът. Целият кристал на всеки аметист съдържа типичната окраска за този регион.
Важни залежи от аметист се срещат и в Северна Америка. Тъндър Бей, Онтарио, е един от главните канадски региони с аметистови мини. Кристалните друзи, или групата малки кристали върху скалната повърхност, са разположени в архаични метаморфни скали. Уникалният за канадските мини цвят представлява червеникаво включване малко под повърхността на всеки кристал.

В САЩ има голямо разнообразие от залежи от аметист от Мейн, Пенсилвания и Северна Каролина до Монтана и Колорадо. Цветът на американския аметист обикновено е с умерена до голяма наситеност и е възможно да включва тъмносиви или прозрачни разновидности на кристала. Аметистът от Мейн и Южна и Северна Каролина обикновено е тъмен, като този от Северна Каролина има синкав оттенък, характерен за този регион. Известно е, че в Колорадо има групи аметист, образували се в кухини на пясъчник.
Два основни източника на аметист в Мексико са мините, разположени във Вера Круз и Гереро. Амитестът от Вера Круз най-често е с по-светли оттенъци и обикновено е прозрачен. Кристалите имат характерен триъгълен завършек от двете страни. Аметистът от Гереро обикновено е с дълбок и силно наситен тъмно пурпурен цвят. Кристалът има един видим край, чиято вътрешност е с наситен цвят, а отвън е прозрачен.

Сред африканските държави, в които има залежи от аметист, спадат Замбия и Намибия. Друзите аметист от Африка съдържат малки кристали с наситен цвят и изключителна прозрачност. Тъй като се срещат в природата, нерафинираните кристали аметист са неразличими отвън и обикновено се полират и издълбават.
Две от най-важните находища на аметист в Европа се намират в Италия и Германия. Италианските залежи съдържат кристали аметист с равномерно разпределен цвят. Кристалите със светъл оттенък и призматичен характер често са с големи размери им могат да се срещат в паралелни формации. Германският аметист често е със светъл цвят и се среща в съчетание с други видове кристали, като например ахат.
Залежи от аметист се срещат и в други държави по света, като Боливия, Аржентина, Мадагаскар, Индия и Шри Ланка.

Аметистът се използва се в бижутерията и е класиран в разред полускъпоценни камъни. Името на аметиста произхожда от гръцката дума аметистос — неопиянен. Известно е, че той е бил един от дванайсетте камъка които са украсявали нагръдника на юдейския първосвещеник който служил във храма на Йерусалим. В гробниците на египетските фараони са били отрити много аметисти във формата на сърце, като са смятали, че този камък дава живот, също така египтяните вярвали, че камъка е източник на свръхестествени вибрации.

Виолетовият цвят на аметиста оказва успокояващо въздействие върху нервите и успокояват своя притежател. Древните смятали, че ако пият вино от аметистова чаша, няма да се напиват. Според друга легенда, древните гърци вярвали, че аметист е кръстен на красивата нимфа Аметио, която била залюбена от бога на виното Дионис,но Аметио била влюбена в овчаря Сирикос и отхвърлила любовта на Дионисий. Обиденият бог преследвал нимфата и се опитал да я прегърне. Аметио повикала на помощ Артемида, и за да я спаси от Дионисий тя я превърнала в камък. В памет на отхвърленият Бог, аметиста е получил способността да пази собственика си пиянство.

Аметиста е камъкът на „третото око“ на мъдростта и познанието, който развива интуицията и ума. Символизира просперитет, богатство и изобилие на всички нива. На тези, които се занимават с бизнес, аметистът им помага да се обкръжат с покровители и ги пази от нещастия и финансови загуби. В семейно отношение внася мир и харминия. На творческите хора носи вдъхновение и нови идеи. Смята се и за мощен защитник от лоша съдба, а когато се постави под възглавницата помага срещу безсъние и кошмари. Будистките монаси го използват за медитация. Камъкът прави човека мил и благ и му дарява любов.

Аметиста е универсален лечител с деликатна и мощна енергия – укрепва имунната система, оказва положително въздействие при главоболие и мигрена, при умствена преумора, при склероза, при синузит.
Носен под формата на бижу влияе благотворно върху нервната система, създава чувство за сигурност и душевен покой. Известно е изключително силното му положително въздействие при различни форми на склероза, на мигрена и напрегнатост.